Лора: Ох, вярно как започна всичко?
Ева: Емии ти си беше купила един голям картон и аз го видях зад вратата, беше направила едни малки картички и аз много ги харесах. После започнах да изрязвам разни неща от списания и фигурки от ПВЦ папки и ти подарявах...
Лора: Дааа... и стана от нищо-нещо !
Ева: Мхм, и госпожата по химия ни пусна от часа и да си купим материали за първата колекция !  Ох сега като се сетя, че в началото имахме само две панделки - лилава за момиче и синя за момче. И даже нямахме нормална ножица. И лепяхме с канцеларско лепило !
Лора: ХЕЛМИ !!!
Ева: Сега като се сетя и ми става лошо !

Имало едно време една малка къщичка за правене на картички. Дните и нощите минавали, но работата в къшичката никога не спирала, защото двете приятелки, които работели в нея знаели две неща, че да зарадваш някого ти трябва малко въображение и доза любов. Защото понякога няколко парчета цветна хартия и къс панделка могат да кажат повече от хиляда думи, могат да кажат обичам те.